Ryan Fee | Глава 10: Игра на флопа – рейз
Рейз
Това не е нещо, което ще правите твърде често, но така или иначе ще се случва. Да разделим тази глава на две части и да разгледаме двете възможности – когато сте префлоп рейзър и когато не сте.
Рейз като префлоп рейзър
Когато сте префлоп рейзър и на флопа имате намерение да рейзнете, по подразбиране е ясно, че някой ви е донкбетнал. Както знаем, в покера има две причини за рейзване – за value или блъф.
Рейз за value
Нека първо обсъдим кога правим value рейз.
Да речем, че играете срещу пръскащ парите си слабак, който играе горе-долу 50/15, имате достатъчно история с него и сте забелязали, че често лийдва слаби ръце (особено слаби чифтове), но също така понякога е показвал и проекто ръце. Имате AJo на борд AK6r или АТ8 с две кари – и в двата случая общо взето трябва да рейзнете слабия му лийд. Ако той бетне 4bb в пот от 8bb, оптималният ви рейз би трябвало да бъде някъде около 14-16bb, защото не бихте желали да му подарявате инициативата в ръката, това би затруднило извличането на value на по-късните улици. Знаейки, че той държи ръка от рода на А5 или 6♦7♦, за да извлечем value трябва да рейзнем докато сме напред в ръката. Понякога след нашия рейз той ще фолдва и в това няма нищо лошо, но така или иначе най-доброто отиграване тук е рейз. И говорейки за това, бих искал да акцентирам върху нещо много важно:
“Плащането по принцип е най-лошото, най-недодяланото отиграване в покера, по-добре по-често да рейзвате или да фолдвате, отколкото да плащате. Въпреки това горното твърдение не трябва да се приема еднозначно – не можем да твърдим, че всяко едно плащане е лошо отиграване, тъй като има редица случаи, в които единствената опция е да платим.”
Казвам това, тъй като когато плащате общо взето няма да знаете къде се намирате в ръката или в най-добрия случай ще имате огромни съмнения (освен ако нямате някакъв изключително добър прочит над играта на противника и го правите с едничката цел да му поставите капан или да го флоутнете при определена ситуация).
Да видим сега как се отнася тази информация към самата ръка: Ако в крайна сметка само платите и се появи например 5 или каро, то това би могло да допълни част от ръцете, които според вас са във възможния рейндж на противника, но вие няма как да знаете дали държи или не някоя от тези готови ръце. В случай, че рейзнем на флопа и бетнем на търна, можем да сме сигурни, че опонентът е хванал или съответно е пропуснал ръката си, тъй като той би чек/рейзнал на търна само за value, този тип слаби играчи никога не биха направили семи-блъф на търна, както и не биха превърнали подобна готова ръка в блъф. Това е изключително сложно и хитро отиграване, което е много над тяхното ниво на мислене. Моят съвет е да рейзвате флопа, както бе описано по-горе, да бетнете около 20-25bb на търна и да бетнете по-малко на ривъра, да речем около 30bb.
Размишлявах известно време върху този въпрос и мисля, че посоченият пример е единствения реалистичен сценарий, в който, бидейки префлоп рейзър, бихте могли да рейзвате на флопа за value. Така че да преминем по-нататък на блъфовете.
Блъфове
Когато слаб играч лийдва на флопа с минимален залог, той обикновено няма кой знае каква ръка. Това, разбира се, не винаги е така, но в общия случай подобен род играчи имат сравнително слаб рейндж. Най-много слаб топ чифт. Когато за пръв път попадна в подобна ситуация, аз винаги блъф-рейзвам, просто за да натрупам някаква история и наблюдения и да си изградя мнение, но също така за да го поставя под напрежение, принуждавайки го да взема решения извън позиция – нещо, което винаги е трудно да бъде направено. Както и в казуса по-горе, това по принцип е най-добре да се прави с ръце от порядъка на QJ на борд Т8х или с проекто флъш ръце, но не можем винаги да сме толкова придирчиви. Да разгледаме една малко по-сложна ситуация:
Имаме 98 или А5 на флоп J77r. Ако донкът ви лийдне с голям залог, да речем 6bb в пот 8bb, първият въпрос, който трябва да си зададете е “Какво има той?”. Ако спада към коварния тип играчи и сте го виждали преди да играе бавно сетове до ривъра или влиза на ривъра с чек/рейз с очевидно силна готова ръка, или пък последния път, когато е бил с изключително силна, монстър ръка, сте забелязали, че е чекнал на флопа, можете веднага да изключите тези ръце от рейнджа му.
Т.е. това означава, че той държи слаб/силен топ чифт, по-нисък чифт или няма абсолютно нищо. Да речем, че с QQ+ той 3-бетвa и че е малко вероятно да има QJ+ (тъй като, историята, която имате с него, показва, че с подобни ръце той по-скоро играе чек/кол). Така че, в случай, че той никога не би донкбетнал с тези ръце, рейнджът му в тази ситуация би трябвало да е супер слаб и аз със сигурност бих блъф-рейзнал тук. Естествено, винаги е от полза да имате някаква вероятност да направите стрейт или поне да държите асо, но въпреки това ръката ви наистина би могла да бъде ATC[1], понеже знаете, че в общия случай рейнджът му ще бъде доста слаб. Никога не пробвайте блъфове на няколко улици в подобни ситуации, твърде самонадеяно е. Виждал съм твърде много безумни calldowns[2].
На подобен борд аз бих играл по същия начин и AJ само защото зная, че ако опонентът ми плати на флопа (тъй като съм изиграл бързо ръката си), той най-вероятно си мисли, че блъфирам и е решил да ми плати поне още един бет. Така че, когато срещнете голям донкбет, помислете за рейнджа на противника и ако прецените, че няма как да е със силна ръка, сте в идеална ситуация да рейзнете. А ако мислите, че държи силна ръка или пък ви е трудно да прецените силата му, може би е по-добре да фолднете. В някои редки случаи бихте могли и да блъф-рейзнете с гътшот или пък с АК и да си чакате шестте аута. Но не си го създавайте като навик, освен ако съперникът не фолдва често.
Това, което накратко се опитах да ви изясня за блъф-рейзването срещу донкове е, че трябва да свикнете да определяте рейнджа, с който те играят в подобни ситуации и ако този рейндж е слаб да го експлоатирате като блъфирате. А ако е силен или неизвестен за вас – експлоатирайте го като фолдвате (Простичко, нали? Невероятно е, че донковете не си балансират рейнджа).
Сега нека се фокусираме върху по-трудния звяр – TAG играчът.
Първото нещо, което трябва да разберете, е че повечето TAG играчи, играещи 21/18, плащат само с ръка от типа на AQ/AK и чифтове (общо взето колкото повече е разликата между VPIP и PFR, толкова повече се увеличава количеството ръце от типа на KJo и 87s). Да разгледаме една типична, често повтаряща се ситуация (когато става въпрос за донкбетване):
Откривате от CO с AQ и TAG (20/18) плаща от малкия блайнд. Флопът идва К42r, той лийдва 6bb в 8bb пот. Какво правим ние?
Рейз
В повечето случаи тук той ще има нещо от рода на 55-99, защото ненавижда чек/кол линията, тъй като е трудно да играеш извън позиция със слаб чифт и без инициатива. Единственият проблем е, че той няма да има достатъчно Кх ръце в рейнджа си и от време на време ще има сет (въпреки че има и такъв тип играчи, които на подобен борд ще имат САМО И ЕДИНСТВЕНО сет и нищо друго. Сещам се за един регюлър на 400NL във Full Tilt Poker, който лийдва само със сетове, така че аз фолдвам на всичките му подобни отигравания).
Погледнато отстрани е много по-вероятно тук не той, а ние да сме със силната ръка, така че в подобни ситуации аз винаги блъф-рейзвам. Без да имаме история, плащане с Kx+ е може би най-доброто решение, но ако той всеки път плаща вашия рейз и се опитва да стигне до шоудаун да речем с 99, трябва да започнете да рейзвате и Кх+, за да балансирате рейнджа си, а също така за да направите невъзможно за него да донкбетва и след това да плаща рейз. И естествено, в подобна ситуация не е зле да имате гътшот, овъркарта или бекдор проекто флъш. Казаното до тук ме подсеща да изведем още едно златно правило:
“Докато опонентът ви се наглася – не преставайте да го експлоатирайте”
Това може да бъде направено по много начини, но най-често срещаните са блъф-рейз след негов донкбет, чек/рейз след негов c-bet и 3-бетване от позиция. Докато той не започне да ви противодейства (да 3-бетва / 4-бетва / плаща т.н.) трябва да продължавате да го мачкате (освен ако решите, че нямате нужда от парите му).
И така, да речем в следващата орбита той направи същото отново. Отново го рейзвате! (всъщност дори и да излезе асо на борда, ситуацията си остава същата, той знае, че ще правите c-bet достатъчно често и не иска да играе чек/кол).
Сценарият по-горе беше прекалено елементарен, затова нека разгледаме една по-сложна ситуация:
На бутона имате А♦2♦. Добър TAG играч (20/16) плаща от BB вашия рейз. Флопът идва J87 с две кари. Той донкбетва и вие трябва да:
Платите
Да, зная, звучи ужасно, но всъщност плащането е най-доброто решение тук. Аргументите ми за това са следните: той най-вероятно знае, че бихте рейзнали повечето проекто флъшове тук, така че играейки по този начин, много по-лесно ще получите плащане на по-късните улици. Освен това в повечето случаи неговият бет/3-бет рейндж ще включва много повече ръце, с които в по-голяма или по-малка ще бъде назад в ръката, а повечето от тези, с които ще бъде напред в ръката, ще са почти drawing dead[3].
Единствените ръце, с които рейзвам в подобни ситуации, са monster draws – проекто ръце с много аутове (напр. A♦J♦), монстър ръце (напр. Т9 или 88) и откровени блъфове. Да, вярно, поляризирам рейнджа си, но от време на време няма проблем да го правим поради следните причини:
- опонентът може и да не знае какво е поляризиране на рейнджа и
- дори и да знае какво означава, най-вероятно няма да има достатъчно история и познания, за да използва тази информация в своя полза.
Важното е поляризирането на рейнджа да се прави с мярка, да не се прекалява с него.
Моят рейндж, с който рейзвам, включва блъфове, тъй като:
- в предишни случаи опонентът ме е виждал с монстър ръка в подобна ситуация или
- виждал съм го да бет/фолдва в подобни ситуации.
И така – плащате. Ако си направите флъша, бетвайте стабилно на търна и ривъра. Най-вероятно той няма да ви повярва. Освен това, ако си хванете ръката и той отново ви донкбетне, направете рейз, който да е достатъчно малък, че да го накарате да мисли, че понякога бихте блъфирали тази ситуация, но и достатъчно голям, че на ривъра да тръгне да играе за стака ви (имайте предвид, че дълбоките стаковете променят нещата и би трябвало да определите сами как да си максимизирате изгодата от дълбочината на стаковете). Просто се опитайте да помислите как играе той, с какви ръце би ви платил и по какъв начин да го накарате да вкара повече пари в пота с тези ръце.
И последното нещо, което ще спомена за тази ръка: На търна се появява карта, която не се повтаря на борда. Ако той реши да ми прави double barrel, аз ще платя, за да видя евтина карта и бих чекнал асото си, ако и той чекне, с цел:
- да извлека повече value на търна;
- да не се натреса на силна ръка и да бъда value бетнат;
- да му позволя да направи втората по сила ръка.
Рейз, когато не сме префлоп рейзър
Когато само сте платили рейз префлоп, има няколко прекрасни ситуации, в които бихме могли да блъф-рейзнем. Веднага се сещам за едноцветните (monotone) и за разноцветните (rainbow) бордове.
Да речем, че имате 66 (без значение дали някоя от шестиците е пика). TAG играч открива от ранна позиция и вие плащате. Флопът идва Т♠5♠4♠ или К♠Q♠5♠, без значение, и двата са подходящи. Опонентът прави c-bet (като c-bet рейнджът му тук е ще включва всички стартови чифтове, съдържащи пика, сетове, флъшове, всяка ръка с A♠ в нея, всяка ръка с K, повечето съдържащи дама ръце, повечето ръце с J♠ и вероятно някои случайни ръце като AJo или 8♦7♦). Като имате това предвид, както и малката история помежду ви или липсата на такава, каква част от рейнджа му мислите, че би издържала на рейз на този борд? Дори и ръце като AQs изглеждат като coin flip или дори “мъртви” срещу вашите value рейзове. Повечето от ръцете в рейнджа му няма да могат да продължат срещу рейз, така че това е много по-добро решение пред плащане или фолд. Освен всичко друго, едно подобно отиграване ви изгражда такъв имидж, с който на по-късен етап, с АА или друга силна ръка, бихте могли да приберете стака на някой от противниците си.
Още една добра ситуация за блъф-рейз e флоп от типа на K98r или AJ8r, съответно с JT или T9 в ръка, тъй като в повечето случаи най-добрата ръка, която би могъл да държи опонентът тук е един чифт. А ако въпреки това реши да плати, все още има възможност ръката ни да се подобри на следващите улици (redraw[4]). Ако трябва да сме честни, тук дори не ви е нужна и проекто ръка. Просто превърнете в блъф-рейз чифта двойки, които държите, това ще ви направи труден за игра съперник и често ще ви печели потове. Поставете се в обратната ситуация и си представете как ще ви побият тръпки, ако държите AK/AQ и някой рейзне в подобна ситуация.
Последните ситуации, за която бих искал да поговорим, са потовете с повече от един противник (multiway pots). Мислете за тези ситуации като за скуиз след флопа.
Да речем, че играч от UTG или MP открива, друг от CO плаща, и ние от бутона също плащаме с 6♠5♠, А♠Т♠ или 55. Флопът идва J84r (с една пика). Префлоп рейзърът (UTG/MP) прави c-bet и играчът от CO плаща отново. Оптималната игра тук е рейз – всичките ни ръце имат аутове, ако бъдем платени (въпреки, че 55 има далеч по-малко възможности за подобряване от останалите две ръце) и подобна линия изглежда изключително силна. Това отиграване изглежда така, сякаш имаме сет (доста трудно е да презентираме сет след флопа с блъф и ситуация като тази май е единствената, в която това изглежда правдоподобно. Също така в подобна ситуация страхотна работа върши и рейз с овъркарта и бекдор проекто флъш или нещо подобно, тъй като изглежда като много силна линия). И така, да речем, че префлоп рейзърът прави c-bet 10bb в пот от 13bb и CO плаща. Тук най-вероятно бих рейзнал до 40bb (същото бих направил и със сет, това се нарича “балансиране на рейнджа”) и очевидно бих фолднал при евентуален all-in. Имайте предвид, че ако префлоп рейзърът ви плати, а играчът от CO направи overcall, то последният (СО) най-вероятно или държи сет или е НАИСТИНА слаб играч, но и в двата случая обуздайте агресията си на търна, ако сте пропуснали или пък там ви се отвори проекто ръка.
Ако префлоп рейзърът плати, бетвайте само ако излезе специфична карта, която прави ръката ви много силна – напр. 9♠ за ръката А♠Т♠ или 3♠ за ръката 6♠5♠ (очевидно и 7, която прави ръката изключително силна). Размерът на залога на търна изцяло зависи от мнението ви за опонента. Ако считате, че бет с размер половината оставащ стак ще изглежда респектиращо силно за него – заложете този размер, но ако мислите, че няма да е достатъчно – бутайте се all-in. (На практика не се нуждаете от кой знае колко силна проекто ръка, за да играете по подобен начин, в повечето случаи рейнджът ви е поляризиран между монстър и тотален блъф и това е добро отиграване, имайки предвид ясната картина за ръката. Това означава бордът да НЕ Е двуцветен).
Valuetown[5]
Освен ако не се опитвате да си балансирате рейнджа, както говорихме в единия от примерите по-горе, ситуациите, в които да правите value рейз на флопа не са чак толкова много, но все пак има някои специфични моменти:
Имате 88 или АА (платили сте рейз на играча от UTG с АА с надеждата, че някой малоумник ще 3-бетне в опит за скуиз) и флопът пада 833 (двуцветен или разноцветен, няма никакво значение). Това е една великолепна ситуация да рейзнете префлоп рейзъра, тъй като по подразбиране той би трябвало да е с доста тесен, силен рейндж, а същевременно вашата ръка изглежда не особено силна. Вече не се учудвам, когато видя някой с ТТ да ми се набута с всичките си чипове или пък с да блъфира като 3-бетва с АК. Ако 3-бетне, просто се бутайте all-in, тъй като ако му платите му давате твърде много възможности да се отърве на някоя от следващите улици, а има твърде малко възможности ръката му да се подобри и да ви се изплати. И имайте едно наум, че в подобна ситуация един блъф рейз би бил безобразно решение, ако нямате в историята помежду си отиграване като посоченото по-горе – да му вземете стака с АА след като сте му направили flat call префлоп.
Втората ситуация е следната: ако флопнете два чифта или по-силна ръка на опасен (drawy) борд, напр. имате 98 или 88 на К98 с две пики, определено трябва да рейзнете и да се опитате да вкарате всички чипове посредата.
Последната ситуация е когато бордът е А32 или А22 или нещо от този род, а вие сте платили префлоп с АК (по принцип е много по-добре, когато на борда има повтаряща се карта) – в такъв случай определено трябва да изиграете ръката бързо и да се вкарате още на флопа, докато противникът си мисли, че блъфирате (тъй като сериозно погленато, какво друго освен каре или сет бихте могли да имате на подобен борд?).
[1] ATC – Абревиатура на Аny Two Cards – ръка, съставена от които и да са две карти. (бел.прев.)
[2] Calldown – плащане с цел колкото се може по-евтино да се стигне до показване на картите (showdown). Би могло да се използва, за да се предотвратят евентуални опити на противника да блъфира. (бел.прев.)
[3] Drawing dead – Ситуация, в която играч има проекто ръка, която обаче ще бъде губеща, дори и ако се допълни до готова ръка. Напр. ако имаме проекто флъш, но съперникът вече има готов фул хаус, дори и да запълните флъш си, ръката ви ще загуби. (бел.прев.)
[4] Redraw – възможност дадена проекто ръка да се подобри, дори след като се е допълнила до готова ръка на някоя от улиците. Напр. имаме 8♣9♣ на флоп К♥7♣Т♣. На търна идва 3♣, която ни дава флъш, но ръката ни може все още да се подобри до стрейт флъш, ако на ривъра дойде 6♣ или J♣. (бел.прев.)
[5] Valuetown – Жаргонен израз, означаващ бетване с най-добрата ръка на няколко улици срещу слаб опонент, който плаща твърде много. (бел.прев.)