Ryan Fee | Глава 13: Игра на ривъра

Triple Barreling

Това е много придирчива наука. Необходимо е да знаете с какъв тип ръце опонентът би играл на ривъра, с кои от тях би платил all-in (или бет с размера на пота) и с кои не. Бих желал да започна с това, че без история или с малко игра на ривъра помежду ви, когато искате да блъфирате, all-in е несъмнено най-доброто отиграване, докато ако имате останали примерно $400 и искате да бетвате за value в пот с размер $350, много по-добра работа би свършил бет с размер $300, като си оставите $100 (хората интерпретират подобен залог като евтин опит за блъф, а се плашат от all-in).

И така, кои ситуации са удобни за triple barrel? Зависи от рейнджа, на който поставяте опонента си. Любимите ми ситуации за triple barrel са безопасни флопове от типа на АКх или Ахх когато насреща имаме слаб играч или донк, знаем, че има нещо от сорта на АТ – А2 и не би платил три улици с топ чифт и слаб кикър.

Бързо плащане на флопа от страна на съперника също помага, тъй като тогава вие знаете каква точно е ръката му. Да речем, че откривате от бутона и някой от опонентите на масата (който е лимпнал преди това) плаща. Флопът иддва А92r, правите c-bet с размер 8bb в пот 11 bb и той пак плаща. Търнът е произволна карта от 3 до К, с изключение на 9 и бетвате 22-24bb в пот от 27bb. Ривърът е още една безполезна карта, която с нищо не променя нещата. Може би най-доброто, което можете да направите, е да влезете all-in, освен ако стакът ви не е прекалено голям, в такъв случай правите бет с размера на пота. Ще се изненадате колко често ще предизвиквате фолд с подобна линия.

Друг често срещан сценарий е когато лууз играч лимпва от MP или CO, изолирате го и флопът идва KQх. Правите c-bet, той плаща, на търна идва безполезна карта, отново бетвате и той отново плаща. На ривъра – нова карта, която с нищо не променя борда. И тук аз отново бих се бутнал all-in. Най-силната ръка, която може да срещнете тук, е КJ, но това няма да се случва много често. Има някои играчи, които имат навика да пръскат парите си, и които биха ви платили в подобна ситуация, но няма да ви изненадат – би трябвало вече да сти ги идентифицирали и да сте подготвени за това. Просто след подобни случаи (без значение дали опонентът е платил или фолднал) му слагайте бележка за начина, по който отиграва тези ситуации и се възползвайте до край от навиците им.

Рейзване

Блъфиране

Реших да слея чек/рейз и рейз, тъй като играейки на търна, вече трябва да имате изготвен план за действие за ривъра, каквато и карта да се появи там. Например:

Агресивен играч с показатели 22/19 открива от средна позиция. С Т♦9♦ вие плащате от бутона.

Флоп: J84 с две пики и каро. Опонентът прави c-bet, вие плащате.

На търна идва 2♦ (всъщност може да бъде всяка една карта, която не повтаря борда и не е пика). Той прави double barrel, вие плащате (държа да отбележа, че ако на търна дойде пика, то този съперник вероятно би играл в голям процент от случаите бет/фолд, така че в подобна ситуация бих рейзнал, и в зависимост от големината на стаковете и ръката ми, може би дори бих платил all-in).

На ривъра идва пика, без значение каква. Да речем, че ефективните стакове тук са по 80bb. Потът е приблизително 60bb и опонентът бетва около 30-40bb. Това е перфектна ситуация за един all-in блъф (особено ако имате наблюдения за конкретния опонент, че е в състояние да бет/фолдне в подобен сценарий), тъй като той ненавижда да чеква тук, знаейки, че може да бъде платен от по-лоша ръка, а също така не иска да изпуска инициативата в ръката. Така че той бетва с намерението да фолдне при евентуален рейз, а ние си играем ръката така, както бихме я играли с нисък проекто флъш.

Бих желал за минутка да се спра на чек/рейз блъфа на ривъра. Общо взето това е нещо, което не е особено желателно да правите, тъй като е изключително сложна материя, изискваща първо достатъчно история и опит и на второ място – наистина основателна причина да играете по този начин. В никакъв случай не го използвайте за балансиране на рейнджа си, поне не и на нивото, на което сте, тъй като си е чиста проба прахосничество и FPS[1].

Сами ще разберете кога сте стигнали достатъчно високо в развитието си, че да използвате този похват за балансиране на рейнджа си, а ако четете настоящата книга, значи все още сте далеч от това ниво. Няма да се задълбочавам в анализи и обяснения на чек/рейз блъфирането на ривъра, а само ще кажа, че:

• трябва да определите какъв тип е ръката на опонента и да стигнете до заключение, че е избрал бет/фолд линията защото
• си мисли, че бихте играли чек/рейз със СМИСЛЕНА ръка – готова ръка, която той счита, че е твърде вероятно да държите.

След като уточнихме това, нека разгледаме още една ситуация, подходяща за блъф. Няма да се спирам много на донкбетването на ривъра, тъй като по принцип не го използвам, но все пак трябва да го спомена:

Тази ръка илюстрира нкои ключови моменти в покера. Преди всичко имах план за играта си и знаех какво става на масата. Платих търна, за да мога да блъфирам като презентирам флъш в кари. Също така знаех, че опонентът е способен да фолдне силна ръка от типа два чифта или сет, осъзнавайки, че ръката му би могла да се приравни до слаб чифт, защото единственото, което бие тук, е блъф. Идеята тук е, че тъй като бордът е изключително структуриран и тежък и предполага както проекто флъш в кари, така и два проекто стрейта, бихте могли да слеете рейнджа си и на ривъра да блъфирате проекто флъш, който се е запълнил.

Рейз за value

Value рейзването в позиция на ривъра си е абсолютно праволинейна (straight forward) игра. Сглобили сте добра ръка и сте в очакване опонентът да бетне отново. И тук е моментът не само да осребрите добрата си ръка, но и да извлечете максимума от нея. Да разгледаме две ситуации:

Тук, в рирейзнат пот, решаваме само да чекнем проекто стрейта си и да вземем безплатна карта. На търна завършваме стрейта и опонентът донкбетва. Бордът е достатъчно опасен и не бихме постигнали нищо ако рейзнем, освен ако противникът не държи сет или два чифта (като е малко вероятно да има някоя от тези ръце предвид ниските карти долу) и поради тази причина решаваме да изчакаме до ривъра и тогава да го поставим пред по-ограничено решение, предвид пот одс, които му даваме.

Тази логика е продиктувана от факта, че по принцип играчите блъфират много по-рядко на ривъра, тъй като е много трудно да накараш някого да се откаже от пота, след като вече е инвестирал толкова много в него. Имайте го предвид когато бетвате на ривъра и бъдете рейзнат. На практика в ситуацията по-горе ривърът не променя почти нищо, освен ако опонентът не държи 99 или 98. Но плащайки на търна, ние му дадохме възможност да пробва още един блъф или още един value бет, тъй като ако рейзнем, той очевидно ще фолдне всички ръце, с които би блъфирал. Така на ривъра го поставихме в доста трудна ситуация ако държи готова ръка и можем само да се надяваме да вземе неправилното решение и да плати. Това, което се опитвам да ви обясня е, че няма никаква причина да рейзнем на търна, тъй като не е необходимо да защитаваме ръката си и искаме да извлечем още един залог от опонента, предвид големината на стаковете. Така че плащане на търна и изчакване на ривъра, където да рейзнем, е най-доброто решение.

Да погледнем пак ситуацията, която описах по-рано, когато говорихме за игра на сет на безопасен борд.

TAG играч, играещ 20/15, открива от UTG и ние от бутона плащаме, да речем с 22. Ефективни стакове – 100bb.

Флоп J52r (пот – 9bb).

Опонентът прави c-bet с размер 7bb, ние плащаме.

На търна идва 7 (или коя да е безполезна карта), потът е 23bb.

Опонентът прави double barrel, бетвайки 18bb. Отново плащаме.

Ривърът е 4 (или отново коя да е безполезна карта), потът е 59bb.

Той прави бет с произволен размер и ние се бутаме all-in (ако чекне бутаме всичко в средата на масата, а ако той пръв влезе all-in, естествено плащаме). Ако бетне на ривъра, това много рядко ще бъде triple barrel блъф. По-вероятно е да има KJ+ и ще му е много трудно да фолдне ръката си, предвид изключителните пот одс, които получава. След като веднъж сте му показали, че играете сета си бавно на безопасен борд, почнете да играете бързо сетове на подобен безопасен борд (приспособявайте се, нагаждайте се, играйте хитро).

Сега нека предположим, че държим А♠5♠ и от големия блайнд плащаме откриващ бет на играча от бутона.

На флоп Т42 с две пики опонентът прави c-bet, ние решаваме да играем чек/кол.

Търнът е безполезна карта, която не повтаря никоя от картите на борда, отново играем чек/кол.

Ривъра ни удря здраво, идва някаква пика и сме изправени пред решение дали да донкбетнем или да пробваме чек/рейз.

Стандартно тук би трябвало да направите бет с такъв размер, какъвто считате, че ще бъде платен. Аз обикновено бетвам около 60-70% от размера на пота, понякога по-малко, понякога повече, в зависимост от опонентите. Сами ще напипате точния размер като понатрупате малко опит.

А в каква ситуация си заслужава да чек/рейзнете?

Единственият вариант да чек/рейзнал в подобна ситуация е ако играя срещу:

• Играч, за когото зная, че би могъл да направи тънък value бет
• Играч, за когото зная, че би могъл да направи triple barrel при появата на опасна карта
• Играч, за когото мисля, че по принцип е твърде агресивен и пръска пари на вятъра (понякога бих донкбетнал около 20% от пота, за да го предизвикам да рейзне).

Ако тези критерии не са изпълнени, ТВЪРДЕ ЧЕСТО ще пропускате да правите замисления чек/рейз на ривъра.

[1] Fancy Play Syndrome – Термин, въведен от Mike Caro, отнасящ се за играчи, които се опитват да правят “хитри” отигравания без да знаят кога това е приложимо, въобразяват си, че могат да изиграят ръката си по хитър и коварен начин, и се опитват да го направят, вместо просто да играят праволинейно (straight forward), което в повечето случаи е и правилния начин за игра в дадена ситуация. (бел.прев.)