Покер правила на Омаха
Играта Омаха (Omaha) в нейните разновидности е може би вторият по популярност тип покер в света. Правилата й са много сходни с тези на Texas Hold’em. Най-очевидната разлика е, че в Омаха игрите всеки играч получава 4 собствени карти (които само той вижда) вместо 2, както е в Холд’ем. И при двете игри имаме 4 кръга залози: преди флопа, на флопа (след като се поставят 3 общи карти на масата), на търна (след поставянето на четвъртата обща карта) и на ривъра (след поставянето на петата и последна обща карта). Тук обаче идва и втората, много съществена разлика между Омаха и Тексас холдем: при Омаха, всеки играч е ДЛЪЖЕН при сформирането на ръката си, да ползва ТОЧНО 2 карти от своите 4. Не 1, не 3, а ТОЧНО 2 карти. Съответно, ползват се и ТОЧНО 3 карти от тези на масата (community cards). Свикването с тази особеност на играта отнема известно време, особено на Холд’ем играчите. За да илюстрираме по-добре значението на това правило, ще приведем следните примери:
Пример 1
Играч А държи картите:
Играч Б държи:
На ривъра имаме на масата:
,
но поради горното правило, никой от двамата не може да ползва и четирите аса на борда, а само три от тях. Така А формира ръката:
(фул хауз),
а Б формира:
(тройка аса и кикъри поп и дама)
…и следователно играч А печели ръката. При сходна ситуация в Холд’ем обаче, ако А държи 22, а Б държи KQ, и борда отново е AAAAJ, играч А формира ръката AAAAJ (каре аса с кикър вале, както виждате той изобщо не използва картите, които държи), а Б формира ръката AAAAK (каре аса с кикър поп) и така Б печели ръката.
Пример 2
Играч А държи:
Играч Б държи:
На ривъра бордът е:
Колкото и прекрасно да изглеждат асото и попът на масата за играч А, той може да ползва само две от картите, които държи. Така той има: АААKQ – тройка аса с кикъри поп и дама (като забележете, че този поп кикър е попът на масата!). Играч Б обаче, ползвайки своите вале и десятка, прави стрейта AKQJT и печели ръката. Ако играч А си въобрази, че тук има фулхауз, ще си навлече големи неприятности.
Пример 3
Играч А държи
Играч Б държи:
На ривъра бордът е:
И двамата играчи ползват своите 6 и 5, за да формират два чифта: 6655Q. Забележете, че асото на играч А не може да му послужи за кикър. А и Б сплитват (разделят помежду си) пота в случая.
Пример 4
Играч А държи:
Играч Б държи:
На ривъра имаме:
– четири кари на масата
Макар че Б държи асо каро, което в Холд’ем би означавало най-високия флъш, в Омаха той не може да се възползва от него. Освен асото каро, Б е длъжен да използва още една от своите карти, но никоя от тях не е каро. Комбинирайки асото каро с някоя от другите си карти, и прибавяйки три от карите долу, Б не може да направи флъш – винаги ще има само четири кари. Затова трябва да използва 3h2s от картите си, формирайки просто два чифта: 3h3d2s2dQd. За разлика от Б, играч А няма никакви проблеми с образуването на флъш – използва 6d5d от своите карти, и добавя три от четирите кари долу. Ако в Холд’ем 6d5d се изправи срещу AdKc при същия борд, картината ще е точно обратната.
Горните примери демонстрират как играч може да изпита трудности при преминаване от Холд’ем към Омаха, дори само заради това основно правило. Сега обаче ще разгледаме още две разновидности на Омахата:
Пот Лимит Омаха (известна още като PLO)
Освен изброените горе правила, Пот Лимит Омахата включва и правилото за максимален залог, познато ни от Пот Лимит Холд’ем. На кратко това правило гласи, че играчът може да заложи не повече от сумата, събрана до момента в пота. Ако в пота имаме 20 блинда, играчът може да заложи всяка сума между 1 и 20 блинда. Това правило обаче се усложнява, когато става въпрос за рейз (покачване) от страна на друг играч. Ако потът е 1$, и единият играч бетне максимумът – още 1$, то вторият има право да покачи до 4$. Принципът който се следва, е, че сега първият играч трбява да доплати 3$, в новообразувания пот от 1+1+4 = 6$. Обобщеното правило гласи, че максималният залог кара другият играч да плати 1 за пот от 2. Ето и примери:
Потът е 10$. Играч А залага 4$. Играч Б иска да рейзне максимално. Максималната позволена сума е 22$, защото така пота става 10+4+22 = 36$, и А трябва да доплати още 18$.
Потът е 10$. А залага 2$. Б може да рейзне най-много до 16. Така А трябва да доплати 14$ за 28$ (28=10+2+16), но А иска да рирейзне. Максималната позволена сума е още 56$ (до 58$, включвайки първоначалните 2$ залог). Сега Б трябва да доплати още 42$ за пота от 10+2+16+56 = 84$. Разбира се, играчът не може да заложи повече пари от тези с които разполага на масата.
За голямо улеснение на играчите, в онлайн покера тези сметки се извършват от софтуера, или от крупието при жива игра.
Омаха Хай-Лоу (Omaha High-Low, OHL или още Omaha hi-lo)
Този вид омаха се различава доста по-съществено от останалите. В Холд’ем игрите и в горе описаната Омаха (понякога наричана Омаха хай за по-конкретно), потът се печели от играчът с най-силната комбинация, или се поделя между играчи с еднакво силни комбинации. Затова и целта на всеки играч е сформирането на колкото се може по-силна комбинация. В Омаха Хай-Лоу обаче, при showdown-а потът се поделя между играча с най-силна комбинация и играча с най-добра валидна лоу ръка (ако съществува такава).
Лоу ръката представлява комбинация от 5 карти (отново 2 карти от holecards на играча и 3 карти от борда), като всяка от тези 5 карти е не по-висока от 8, и няма повтаряща се карта (чифт, тройка…). Асата тук играят роля както на най-висока, така и на най-ниска карта. Така, комбинацията А2468 е валидна (qualified) лоу ръка, но А2235 не е. Измежду лоу ръцете, за най-добра се смята тази, която е съставена от най-ниски карти: А2678 е по-добра от А3456 заради двойката в нея. Най-силната ниска ръка е А2345, тъй като това са петте най-ниски карти в тестето. Евентуални стрейт или флъш в лоу ръката не я дисквалифицират, а напротив – могат да играят ролята и на хай ръка. Играчът НЕ е длъжен да използва същите 2 карти за формиране както на хай, така и на лоу ръката.
Пример 1
Играч А има:
Играч Б има:
Ривърът е:
Хай ръката на играч А е: 23456 (ползвайки 2 и 4 от картите си), а лоу ръката му е А2356 (ползвайки А2). Играч Б пък формира хай ръка 56789 (със своите 78) и лоу ръка 35678. Хай ръката на Б е по-добра от тази на А, докато лоу ръката на А е по-добра от тази на Б. Потът се разделя на 2 равни части, и А печели ПОЛОВИНАТА заради по-добрата си лоу ръка, Б печели другата ПОЛОВИНА заради хай ръката си.
Пример 2
Играч А има:
Играч Б има:
Ривър:
Играч А държи четири ниски карти, но бордът не му помага за сформиране на лоу ръка, и трябва да се задоволи с хай ръката си: ААКК4 (ползва А4). Играч Б също няма лоу ръка, но има фул хауз ААККК (със АК) за хай ръка. Понеже в случая няма лоу ръка, ЦЕЛИЯТ пот отива при играча с по-добра хай ръка, т.е. в играч Б.
Пример 3
Играч А има:
ac5d7d8h
Играч Б има:
Ривър:
Играч А формира стрейт А2345 (с А5) за хай ръка, и лоу ръката А2345 (отново с А5). Играч Б формира хай ръката два чифта КК44Т (с К4) и лоу ръката А2346 със своите А6 (няма право да ползва А4 от своите карти, защото това би дало невалидната лоу ръка А2344). Играч А има както по-добрата хай, така и по-добрата лоу ръка. Пота се поделя на две равни части, но и двете биват спечелени от А. Следователно в случая А печели ЦЕЛИЯ пот.
Пример 4
Играч А има:
Играч Б има:
Ривър:
Тук и двамата играчи формират еднаква лоу ръка: 45678. Хай ръката на А е стрейта 45678 (отново с 45), а тази на Б е стрейта 56789 (със своите 59). Потът се поделя на две равни части, предвидени за хай и лоу ръката. Хай потът (половината от целия пот, предвидена за хай ръката) бива спечелен от Б заради по-добрия му стрейт. Лоу ръцете обаче съвпадат, затова лоу потът се поделя още веднъж, и тези две половинки (които представляват четвъртини от първоначалния пот) отиват при двата играча. В крайна сметка, Б печели 3/4 от целия пот ( 3/4 = 1/2 + 1/4 ), а А печели 1/4. Ако потът е бил 100$, Б е спечелил 50$+25$ = 75$, докато на А се полагат само 25$.
Може би вече сте се досетили, че ако даден играч няма поне две ниски (не по-високи от 8) карти сред своите holecards, той няма как да формира лоу ръка. Същото важи и ако борда не дава поне три ниски, различни карти – тогава никой не може да формира лоу ръка. И тъй като невинаги има лоу ръка, невинаги пота се поделя. Хай комбинация обаче винаги има.
Омаха Хай-Лоу е по-сложна игра от Холд’ем или ПЛО, но пък е чудесна за разнообразяване.